На територията на община Панагюрище, само на 75 километра от столицата София, се намира едно от най-известните села на име Поибрене. То също така административно принадлежи към област Пазарджик, а по отношение на панагюрската община, тя е много стара и има история най-вече във връзка с национално – освободителните борби на народа ни да премахнат османския гнет. В северозападната част на областта, селото е разположено непосредствено в лявата половина на река Тополница. Ако разгледаме района на Същинска и на Ихтиманска Средна гора, то ще видим, че общата площ на землището възлиза на 115 000 декара. Едноименният поибренски пролом разделя територията, а две известни селища в лицето на Белица и Оборище отстоят много близо. Съответно разстоянието е 13 и 8 километра, а що се отнася до дистанцията до село Петрич, то тя е четиринадесет километра. Общинският панагюрски център е само на осемнадесет километра, но с изричното указание, че се намира в източна посока.
Старото име на река Марица и Поибър, а името на село Поибрене идва буквално от това, че то се е намипало покрай реката. При днешното село Радуил се наблюдава сливане на водите на река Марица и Ибър, като последният е запазил стария хидроним на Марица. Това дава основания на много изследователи да твърдят, че всъщност старата Хеброс е всъщност Ибър, а поради вече споменатото вливане на водите в точката на село Радуил, Ибър има по-дълбоки водии освен това отбезява по-високи стойности за годината на своя отток. По поречието на Ибър преди много години съществува старо и изоставено вече селище. По него според местните легенди идват хората, които се считат за първооткриватели и основатели на населеното място, което днес познаваме с поибренското име. Тази легенда или по-скоро история се дирижира силно от известния учен Павел Делирадев. Разбира се, няма как да се потвърди нейната автентичност, но така или иначе тя придава допълнителен отенък и украсява фолклорната традиция за населените места. Река Тополница не е единственият воден басейн в околността с такова име – то е взето и за язовира, чийто строеж официално стартира през 1948-ма година. Той се намира точно до селото, а някои от махалите попадат на дъното му.
Това се отнася предимно за махалите, разположени точно до реката и това налага изселването от тези места на живеещите там хора. През 1972-ра година се случва друго знаково събитие за местните жители на
Поибрене, а именно откриването на изво със залежи от минерална вода. Нейната температура, измерена в градуси, е 42 по Целзий, а дълбочината е 610 метра. Седем години след откриването на язовира – през 1979-та, на територията на селото се построява минерална баня. От историческа гледна точка е установено, че още от епохата на дълбоки древни времена по тези места е забелязана човешка дейност. На това място е открит женски долмен с погребални дарове, като долмен представлява съоръжение, изградено върху поставени отвесно една върху друга плочи. Асеново и Шишманово кале са построени в епохата на Средновековието за защита на прохода. Днес жителите от селото наричат тези две укрепления с общото име Градищата.
